Links
Кокуй (исп.)
Ан (Виетнам)
Веско
География 21
Дисаги
Димитър
Станислава
Стойчо
Робърт Янг Пелтон (англ)
Онлайн пътеводител (англ, фр)
Истории от Азия (англ)

Раси и интелект - Наскоро един нобелов лауреат се изказа, че черните нямали толкова акъл, колкото белите. Моето мнение е, че не е нужно да си нобелов лауреат, за да стигнеш до тази елементарна истина. Много от хората в Африка чистосърдечно си признават - "Ние ползваме главите си не за да мислим, а най-вече за да носим тежки товари върху тях." Още от малки те се научават да носят легени, сергии, чанти и кофи на главата си (виж тук). Под товара се поставя кърпа (също парцали, листа или дори шума) като гнездо на главата, върху което всичко се балансира по-лесно. При носене гръбначният стълб неминуемо и винаги стои изправен, а майсторството на някои жени стига до там, че се навеждат и вдигат монета от земята с леген пълен на 1 см под ръба върху главата си. Виждал съм също африканец да носи по този начин легло с дюшек и пружина, а друг да кара колело, подпирайки врата. Вярно е, че африканците ще опрат до постиженията на генетиката, толкова колкото и Джеймс Уотсън ще тръгне с куфар на глава към следващия си конгрес... но интелектът по-скоро е мярка за адаптация към околната среда. "Белите" са адаптирани към едни до голяма степен "собственоръчно изградени условия", а "черните" не са изгубили инстинктите за оцеляване сред дивото. Кой е по-интелигентен може да каже единствено... бъдещето.  

Не се отказвай - По пътя срещаш какви ли не типове, но най-лошият старт на дълготрайно пътуване из Африка определено бе дело на австралиеца Тревър. Кацнал той без виза в Сенегал, в очакване да му издадат такава на летището. Но тъй като местните не посрещат с хляб и сол дори и най-смелия пътешественик Тревър не получил виза и след кратък престой в транзитната зала на дакарското летище купил самолетен билет за следващия полет към Гамбия. На четвъртия ден от пътуването си Тревър се разболял от малария. Това е учудващо за всеки, който знае, че инкубационният й период обикновено е около две седмици. Заедно с маларията Тревър пробвал да изкара виза и от Банджул, но пак не получил...  по незнайни причини. Тъй като Гамбия граничи само със Сенегал, той купил поредния самолетен билет до Гвинея Бисау, което го ударило още веднъж по кесията. Срещнах го в една затънтена област на Мали (малко след като ми се размина ареста на язовирната стена на Манантали) и изкарахме заедно няколко дни в Кита и Бамако. След това го видях още веднъж като живо доказателство на принципа – ако сглупяваш често трябва само да си достатъчно издръжлив.

Аптечка - Ето и няколко емпирично събрани съвета от г-н „Налагало се да си бъде сам лекар”, който взема аспирин на втория ден след като го заболи главата. Ибупрофена е изпитан аналгетик, понасящо облекчаващ симптомите на повечето от болежките, появяващи се и изчезващи пак така ненадейно по време на път. Двата антибиотика в аптечката ми са ципрофлоксакин и доксициклин, но рядко опирам до тях, особено ако не съм напуснал цивилизацията. Най-важното при диарията е не как да запушиш задника си, а как да не се обезводниш. Литър вода с един изстискан портокал, малко захар и една лъжичка сол е най-добрата и навсякъде лесно достъпна напитка за такива случаи. Разстройство с температура е общо взето повод за посещение на болницата (в комбинация със забавен пулс може да става дума и за тиф), но дълго продължаващото разстройство без температура, където няма доктор се лекува с друго любимо средство - метронидазола, който идеално се справя с амебите и червеите. По принцип обезводняването може да удари и в бъбреците, така че е хубаво да се пие много повече от необходимото. Тъмната урина е първи признак за липса на вода, а престанеш ли да се потиш - нещата започват да стават сериозни. При възпаление на дихателните пътища се е налагало да купувам и кларитромицин (друг широкоспектърен антибиотик) - в повечето от аптеките дори и по най-слабо развитите страни може да се намери почти всякаква фармацевтика. Ако не си пътувал по тропиците може и да не знаеш колко бързо се възпаляват и как бавно зарастват раните в такива условия, така че антибиотичните спрейове или кремове и лепенките (превръзките) са си направо необходимост. След едно почти двумесечно възпаление на лявото око нося комбинирани капки за очи и уши. Термометърът и балсамът за устни понякога вършат добра работа, а въпреки че почти нямам алергии нося винаги един блистър антиалергетик. Няма да изброявам медикаментите против малария, но като махнем Маларонето, те могат да се намерят много по-изгодно в страните, през които пътуваш. Най-новата дума на тази насока на медицината (Коартем) е копродукция между хай тека на запада и традиционната китайска медицина с многообещаващи резултати и засега ниска резистентност. Общо взето ако прихванеш тропическа болест, тя по-лесно се лекува на място. Гвинейските доктори имат най-голям опит в лекуването на гвинейските болести, а докторите в Европа не са запознати с повечето от мутантите на тайландската микобактерия. И като за капак ще добавя, че най-отвратителното нещо засега са били пети, напукани като гранд каньона от сухия сахарски климат. Тъй като ходя с джапанки, след време се образуваха и рани, които постоянно се възпаляваха от мръсотията. Помагаше единствено да сложа крем и лепенка, но за тази цел трябваше да сложа чорапи и закрити обувки. Петите зарастваха за броени дни, пак слагах джапанките, пак ставаха рани, почвах да ходя на пръсти, пак кремовете, лепенките и чорапите и така циркулирах горе-долу три месеца. Никога не знаеш, къде ще ти излезе късмета...

Обувки - Запомняща се гледка е да видиш как група туристи, обути в последния модел планински обувки пъхтят по баира след някоя местна баба с джапанки. И босоногите деца по планините са доста бързи, а хамалите от Кава Иджен, смъкващи по 100 кг сяра от кратера на вулкана също не са обути в ергономични обувки. Остави здравите и затворени обувки вкъщи, ако не тръгваш специално към ледник или сняг. Освен при тежки планински преходи обувките са излишни при наличието на здрави сандали, а нищо не може да замени джапанките по градовете и равнините. Имаш ли желанието да потренираш един два дни, ще се учудиш през колко много места се минава и бос.

Раница - Направо си е класика да тръгнеш за 3 дни на планина с 20 кг раница. Когато последният път се качвах на Мусала за Нова Година реших да си угодя и понесох 27 килограма по неутъпканата пъртина. То не бяха луканки, сирена, риби, гъши дробове, салати с майонеза, ракии, вина и шампански в стъклени бутилки - край нямаха. Лифтът не работеше и качих всичко на гръб до 20 мин. преди хижа Мусала, а там грохнах (зарит в сняг до кръста) и хвърлих раницата в снега. Взех я на следващата сутрин - шампанското не бе изгърмяло и падна голямо плюскане и пиене, но общо-взето това е начинът как не трябва да се пътува. Сам ще забележиш, че след всяко пътуване теглото на раницата почва да намалява, а в нея почват да се появяват всякакви странни и крайно необходими неща, за които никога не си подозирал, че изобщо ще ти дотрябват. Един немец на колело каза, че вече не тръгвал без втора помпа, откакто едвам не умрял из пустинята заради дефект в помпата... та всеки мъкне това или онова като кръст със себе си. Аз нося тел, безопасни и календарче, а раницата ми вече не надвишава 10 кг за колкото и дълго да тръгна.

Страх и любопитство - Страхът е защитна реакция на организма и по-добре да се страхуваш, когато не трябва отколкото да подцениш и не усетиш опасността, когато трябва. В повечето от нас има една вродена предпазливост и едно вродено любопитство към непознатото. Светът е огромен, но още по-голямо е желанието ни да го опознаем и разберем. Спре ли да търси непознатото, човек умира поне в преносния смисъл на думата, така че обикновено любопитството надделява. Пътуването е най-добрият начин да задоволиш любопитството и да усъвършенстваш предпазливостта си. В същото време да коригираш представите си за света, според далечните хоризонти, през които минаваш. След всяко пътуване разбирам колко неоснователни са били страховете ми и колко погрешни са били представите ми за някаква част и за нещо от света, но това е защото се е променил най-вече моят аз.

Раз, два, три - Максимумът ми за "смислено пътуване" в група е в група от 3 души. При тази демократична бройка преобладават моментните коалиции двама срещу един, но общо взето е лесно да се правят планове и да се вземат решения. Проблемът при такива пътувания е откъсването от групата и контактът с местните. Когато групата е от двама души е хубаво те да са свикнали един с друг. Физическата и най-вече психическа близост на двама непознати често е по-голяма, отколкото те могат да понесат. Когато трябва да се вземат критични решения - те се вземат от един. А той е определен преди пътуването спрямо опита и традициите на взаимното разбирателство (водачът не се избира - той се налага). Контактът с местните е добре дошъл, ако скучаете по между си. Пътуваш ли сам отпадат доста проблеми, но се появяват нови. Самотният човек с раница е лесна мишена, пазенето на багажа изисква двойно повече усилия, а търсенето на място за спане с 10 кг на гърба също е натоварващо. Да си пееш на български е хубаво, да си говориш сам е нормално, но почнеш ли да се смееш на вицовете си - трябва да се усетиш. Безспорните предимства на самотното пътуване са в пълният контакт и пълното сливане с обкръжаващата те среда.

Малария - Както всички знаем, най-смъртоносното животно на земята не е нито лъвът, нито змията, нито мечката, нито акулата... а комарът. Ежегодно жертвите му са около 2-3 милиона души, повечето от които деца. 90% от смъртните случаи са в Африка. Против маларията все още няма ваксина, но лекарствата за профилактика или терапия са сигурно стотици. Никога досега не съм вземал нито една таблетка от тях и наблягам на мерките, да не допускам ухапвания от комари. Няма лекарство, което да е полезно ако го вземаш с месеци, а страничните ефекти на мефлокина са най-меко казани главозамайващи. Маларичните комари хапят през нощта (през деня може да хванеш денг треска), така че винаги паля спирали с алетрин в стаята, където съм замръкнал. За импрегнация на дрехи или мрежи може да се използва перметрин, делтаметрин и т.н. (от магазина за пестициди). Комарите са безпомощни срещу вентилатора, а действието на репелентите е около 2-3 часа. Ако допускаш само по едно ухапване на ден трябва да си доволен. Досега не съм имал "щастието" да легна в едно легло с г-жа Малария.

H₂O - Забравете, че водата идва от мивката. Така е само в 20% от света. Най-често водата идва от кофи, кладенци, дъжд, реки, легени, извори, езера или локви. Елементарно правило е, че вкусната вода е вкусна дори и когато е топла, но това не значи, че тя е и чиста. Начините за обработка на вода са много:

- термичната обработка (5 минути кипене) е най-сигурна, но най-непрактична по време на път.

- химичната обработка със сребърен нитрат, йод или белина/хлор има един голям недостатък - водата придобива вкус, който не може да се понася на втората седмица.

- механичната обработка филтрира напълно бактериите (0.2 микрона) заедно с голяма част от вирусите.

- ултравиолетовата обработка също е непрактична, освен в планината.

Кърпа - Форд Префект е прав, че добрата кърпа е най-ценната част от багажа. Индонезийският ми саронг, струващ 2$ през 1998 година тежи около 200 грама, може да се разпъне на 2 квадратни метра, попива няколко литра вода, може да се увие като тюрбан на главата или партенка на крака, трепе мухи, комари и хлебарки, служи за възглавница и одеяло, плажна кърпа или наметало. На пръсти се броят нещата, за които не може да се използва саронг...

Портфейл - Парите и документите по време на път се носят навсякъде само не и в портфейл, а още по-малко в десния заден джоб. Най-добре е финансите да се разхвърлят на няколко места из дрехите. За целта може да се ушият вътрешни джобове на панталони и якета, може да се използват специални колани за панталон с цип от вътрешната страна или да се носят здрави платнени колани-торби (под панталоните), побиращи паспорта и документите. Като неприкосновен и последен паричен резерв съм зашил няколко банкноти на недостъпно място в плата на раницата си. Пресилено казано - идеята е, че дори да осъмнеш някъде само по долни гащи, в тях да има 20 долара, с които да се придвижиш до цивилизацията или поне до първата телефонна кабина. А ако не можеш да се разделиш с портфейла си, го напълни с хиляда лева/динара/лири стари пари и изхабени телефонни карти, които да приличат на кредитни - 90% от хората ще го помислят за истински. Показвай го само на тези, които те молят с нож.

Фланелка - Цветът на фланелката няма особено значение, освен по време на път. Из мръсните страни всяка минута оставя своя неизличим отпечатък върху бялата фланелка и всяка капка пот оставя солта си по черната - така модните цветове на човека с раница са сиво, жълто или охра.